Днес хората стават ангелоподобни ╫ Възнесение Господне, СПАСОВДЕН
(Giotto, The Ascension of Christ, 1304-1306, Fresco, Scrovegni Chapel, Padua)
╫ Празнично слово за Възнесение Господне
Преп. Иустин Попович ни споделя: „ Днес е Спасовден, Празникът на Възнесението на Господа с тяло на небето. Днешният празник е свършек на Рождество Христово: приключва го и изяснява какво е мислел Господ Христос, когато е станал Човек, какво е желал, какво е целял… Днешният празник ни разкрива тази велика и свята загадка и изяснява за какво Господ е станал Човек, за какво е възприел поруганото, огреховено и осмъртено човешко тяло. Каква е задачата на това... Господ се е въплътил, с цел да възнесе човешкото тяло над всички висини, да го популяризира с неизказана популярност, да го възнесе над всички ангели и архангели и да го сложи от дясната страна на Бог Отец (Марк. 16:19). Ето за какво Господ се явява в физически тип: целият път е изминат, човешкото тяло, в миналото поругано в грехове, в гибел, в смут, в страхотии Господ понася върху Себе Си и го е възнася на небето. ”
От IV в. Светата Църква дефинира всеки четвъртък от VІ-та Седмица след Пасхата да се празнува като Велик (от Дванадесетте) празник - ден на славното Възнесение Господне. Всъщност, този празник е открит още от самите свети апостоли, в чиито боговдъхновени правила те особено подреждат правилните християни да честват Възнесение Господне 40 дни след първия пасхален ден.
Защо, впрочем, толкоз е уважаван още от древността насам този популярен празник? Какъв е неговият дълбинен смисъл?
Господ ни е дарил този празник за наслада и успокоение, като удостоверение на осъщественото възмездие от адските вериги на прегрешението, на примирението на човешкото с Божественото, на Бога със света. Този празник ни припомня и за несекващата берекет, която Господ, възнасяйки се с Пречистото Си тяло на Небето, милостиво подарява на светата Си Църква. Най-сетне Небето милостиво отваря своите врати за човечеството - не единствено за Царя на славата, само че и за избавеното човечество. Според свети деятел Павел (Ефес. 4:10) с това събитие се извършва Божественото Домостроителство. А свт. Йоан Златоуст в едно от словата си на днешния ден споделя: „ Днес хората стават ангелоподобни; индивидите се съединяват с Безплътните, и от тази връзка се ражда популярен съюз. “ Ние, които не сме почтени и за пръстта, сме възнесени на Небето със самото си естество.
Можем да се запитаме: за какво светата Църква приканва на днешния ден всички земнородени да се веселят и радват, Както пеем в днешния тропар: „ Ти се възнесе в популярност, Христе Боже наш, като зарадва Своите възпитаници с обещанието за Светия Дух. ” В една от празничните стихири на Господи воззвах също пеем: „ всички нации, ръкопляскайте, тъй като Христос се издигна там, където е бил изначално, ” т. е. на Небето. В същите тези стихири обаче се пее и още нещо, привидно необичайно: „ Когато апостолите те видяха, Господи, да се възнасяш на облаци, те се извършиха със тъга... и с стенание споделяха: не ни оставяй, Владико, сираци нас, които си възлюбил по Твоята благосклонност ”...
Св. прав. отец Йоан Кронщатски също богомъдро се задълбочава в този въпрос: На какво би трябвало да се радват християните в деня на Възнесение Господне? Та Сладчайшият ни Господ и Бог Иисус Христос ни лишава от забележимото Си наличие и се възнася на Небето, с цел да пристигна отново, само че към този момент като Страшен Съдник на всички индивиди! Ала аргументите да се радваме са повече в сравнение с да бъдем печални. Защото Господ се възнесъл на небето не с цел да ни опечали, а с цел да устрои живота ни по метод най-полезен за делото на нашето избавление.
Самият Господ по този начин утешава учениците Си: по-добре е да си отида, споделя им Той, тъй като в случай че не сторя това, Утешителят не ще пристигна при вас! Първата причина да се радваме е точно тази: Господ се е възнесъл на Небето, с цел да изпрати от там на всички християни Светия Дух, Който ще ни утешава и укрепва в скърби, беди и гонения.
Преди Христовото Възнесение никой, колкото и той да е бил свят и правоверен, не е имал достъп до Небето; а откакто Облеклият се в човешка плът Господ и наш Бог се възнесъл на небето, то Той открива подобен избавителен път и за целия човешки жанр. Пътят ни е прочут: колкото и той да е стеснен, бодлив и скалист, този път не е непристъпен за индивида, бил той духовник, духовник, мирянин, ако върви по този път към Бога, с Христа като Свой овчар, и със Светия Дух като собствен Утешител. Стига да не се леним да носим кръста си по този път смирено, търпеливо, правилно! От обич към Господа, Който там, горе, към този момент е отворил райските врати и входът през тях към този момент не е заварден. Всеки, който беззаветно е възлюбил Христа Спасителя, следва Го и съблюдава светите Му заповеди може да прекрачи техния предел. Христос се е издигнал при Отца Си и ходатайства пред Него за нас. Без в този момент да е телесно с нас, Христос е постоянно с нас посредством Духа-Утешителя. Затова по никакъв начин не прилича в днешния ден, деня на земната ни разлъка с Христа, да скърбим безутешно, да униваме, да се отчайваме за спасението си.
Чрез всичките си четения на днешия празник - паримии, апостолски и евангелски четива, посредством пророчества и директно - както и несъмнено, посредством песнопенията си, - светата Църква благовести за явлението на възкръсналия и възнеслия се на Небето Господ. А след този празник Тя, любещата ни Майка, стартира да ни приготвя за посрещане на обещания от Спасителя Утешител - Светия Дух. Ала освен в идните дни, в които продължава честването на празника (т. е. през деветте дни, които остават до идващия Велик Господски празник, светата Петдесетница), само че и постоянно дано не се леним да се прекланяме пред всемъдрия неизказан Божествен Спасителен Промисъл, едно от най-чудесните звена на който е и славното Христовото Възнесение.
Богу нашему популярност всегда, нине и присно и во веки веков! Амин.
Източник (със съкращения):
Изображение: Giotto, The Ascension of Christ, 1304-1306, Fresco, Scrovegni Chapel, Padua, Italy, christianiconography.info
